Затова е парадоксално, макар и не изненадващо, че такива шедьоври на изкуството често идват от тежки обстоятелства и трудни времена, в които няма никаква романтика, която да разтапя сърцето. В повечето случаи създаването на вдъхващо страхопочитание произведение на изкуството или на по-дългосрочна промяна или развитие в обществото е въпрос на елементарен опит за оцеляване в материално предизвикателна среда.

България не е средновековна крепост на майсторството на плетената дантела. Докато в някои европейски страни традициите в ръчното изработване на дантела са се развили органично още в края на ^XV в., България съзнателно е избрала да развие опит в този занаят в началото на^XX в. Докато европейските народи преминават през сложни и доста кървави периоди в историята си на формиране на идентичност и определяне на граници, България има също толкова кървав, но доста ограничен и насочен навътре период на петстотингодишно иго под Османската империя. Докато училищата по дантела в Италия и Испания се превръщат в източник на творчески процес, който полага основите на модерните модни къщи, обслужващи тогава свирепите текстилни апетити на нарастващата европейска аристокрация, българите имат много ограничен достъп до доставки или средства за обмен на ноу-хау в областта на напредналите текстилни техники. Положителната страна на тази ограниченост е разцветът на много специфични местни техники за тъкане, бродиране, плетене на една кука и други, но що се отнася конкретно до дантелата с пафти, цилиндърът и пафтите не са били често срещана гледка в българското домакинство.

Калофер е малък български град, сгушен между Стара планина на север и Средна гора на юг. Заемайки територии, които са били свидетели на древната тракийска цивилизация, съвременното селище Калофер датира от ^XVI век. Основан от български революционери по време на петстотингодишното османско владичество на България, Калофер успява да запази българския си характер и е крепост на българските традиционни занаяти в областта на килимарството и производството на въжета до такава степен, че османските търговци го наричат Алтин Калофер (Златен Калофер). По време на Българското национално възраждане в края на^XIX в., с нараснало пет-шестхилядно българско население (за сравнение днес то наброява около две хиляди души), Калофер се превръща в център на революционна дейност и е родно място на известни революционери в българската история, чиито паметници се издигат във всички градове на България. За съжаление, по онова време за Калофер това означава, че по време на освободителните боеве на България градът е почти напълно опожарен, а оцелялото население е разселено надалеч.

В началото на²⁰ век, когато България е свободна и независима, някои от местните жители започват да възстановяват живота си в Калофер. България е в навечерието на още две войни, преди Първата световна война дори да започне, но хората трябва да изкарват прехраната си и икономиката на града отчаяно се нуждае от стратегически обрат, който да позволи достатъчен приток на пари. Проучванията и анализите на добре образовани граждани на Калофер, живеещи в София и пътуващи до други европейски столици, сочат, че изработването на дантели е доходоносен бизнес с малки първоначални материални инвестиции, високи маржове и солидно търсене в Европа. Изглеждаше, че трудолюбивите жени от Калофер биха могли много добре да бъдат обучени и да подхванат този занаят заради финансовата сигурност, която той би могъл да донесе на цялата общност. След като решението беше взето, избрана жена от Калофер, Донка Шипкова, беше изпратена в София, за да бъде обучена в изработването на дантела на кука от занаятчия от Чехия.

Донка Шипкова е прилежна и отдадена ученичка. След като се обучила напълно, тя се върнала в Калофер и основала първото в България училище по дантела, подкрепено финансово от местни женски организации и консултирано от софийското сдружение „Приятели на Калофер“.

Училището по дантела в Калофер се развива успешно въпреки огромните трудности при финансирането му и достъпа до материали. В лицето на Донка Шипкова училището има ръководител, който посвещава живота си на занаята и навлизането му в местната общност. Приемайки и изпълнявайки поръчки за дантели в процеса на обучение на своите ученици, училището обслужвало страшната жажда за работа, която връхлитала района. В писмата си до своите съветници в София Донка Шипкова пише как при капацитет от 30 ученици, които може да приеме през първата година, тя записва 68, защото не може да отпрати жените, които отчаяно се нуждаят от препитание. Разбира се, не всички можели да се справят с работата. Изработването на дантела изисква сръчни ръце, внимание към детайлите и постоянство в продължение на дълги часове пред цилиндъра. Не всеки ученик става занаятчия, но през следващите няколко години училището дава десетки, ако не и стотици майсторки на дантели, които изпълняват големи поръчки за дантели от градовете в България и извън нея. Историята на калоферската дантела е с щастлив край, а нововъведеният занаят успява да осигури препитание на повече от 150 къщи в малкия град Калофер.

Колкото и практически да е възприет занаятът в Калофер, той е творческо занимание и въздействието му надхвърля материалното. Повече от век след създаването на училището по дантела в Калофер жените не само са усвоили техниката. През десетилетията жените адаптират оригиналните модели на дантела и чрез въвеждане на флорални елементи с местно значение стигат до местния вариант на калоферската дантела – калоферската дантела.

Калоферската дантела е вид бобинарна дантела, при която се използват сходни техники за изработване на дантела, но моделите се адаптират така, че да включват орнаменти с местно значение. Установено е, че първоначалният вдъхновител, който дава тон на калоферската дантела, е именно г-жа Донка Шипкова, първата учителка в калоферското училище по дантела. Рози, лалета, дъбови листа и слънчогледи са оформени в композиции, преплетени с графични изображения, често използвани в традиционната дърворезба. Стотици модели са запазени и до днес, а съвременните майстори продължават творческия процес в адаптирането и доразвиването им, за да продължат да радват окото и да живеят, но и да осигуряват така необходимия източник на доходи и творческа изява на тези усърдни и всеотдайни жени, които практикуват занаята и до днес.

Понякога усещаме романтиката веднага, а друг път тя се засилва с развитието на историята. Калофер провежда ежегодния си празник на ¹⁵ август и той се е превърнал в ден на калоферската дантела. На този ден занаятчиите на калоферска дантела излагат своите творения в Творческия център за калоферска дантела, който е създаден в града и наскоро е обновен. В него има постоянна колекция, в която са представени оригиналните творби на някои от първите майсторки на калоферска дантела, сред които е и Донка Шипкова. На всеки 15 август там се излагат и продават съвременни модели, а също така се провеждат демонстрации на изработване на дантели на цилиндър както от възрастни, така и от по-малки ученици. Това е гледка за всеки, който оценява приемствеността на историята и вълшебния хармоничен звън на бобините, изтъкаващи деликатна дантела с нишка, която държи всички ни заедно – в най-добрите и най-лошите времена.