Орнаментите имат силна символична стойност. Те по-скоро въплъщават идея, а не очертават форма. Независимо дали са от текстил, дърво, камък или метал, те оживяват благодарение на творческия ум на занаятчията, който ги изработва.

Един и същ предмет може да придобие множество различни форми, когато е орнаментиран, в зависимост от творческата визия на занаятчията, но също така и от конвенцията, в рамките на която той е бил обучен и иска да следва или да оспори. Въображението на занаятчиите е едновременно продукт на конвенционалните системи, които ръководят техните художествени стремежи, и творческа сила, която предизвиква последните чрез формата и смисъла.

Лозовият свитък е отличен пример за орнамент, възникнал преди хилядолетия, около VI в. пр. Хр. и е възприет от гръцките художници, прегърнат е от римляните, след това е пренесен в Индия и впоследствие се разпространява в по-голямата част от Източна и Югоизточна Азия, достигайки до Китай в почти неузнаваемо стилизирани версии на оригинала. Следвайки търговските пътища и социалните движения по онова време, един орнамент се превръща в носител на традиция и иновация, разпространявайки се далеч отвъд културата, отвъд която произхожда, надхвърляйки времето си и запазвайки характера на всеки художник по пътя. Чрез асоциацията на виното с кръвта лозовият свитък символизира изключително разнообразни понятия – от радостта от живота и възраждането, през просперитета в римско време, до плодородието на земята и цикличността на живота в еврейската традиция.

Интересно е да се отбележи, че орнаментите, които са останали популярни до съвременната епоха, са предимно растения и геометрични фигури, докато тези, изобразяващи живи същества, са стилизирани до почти неузнаваема форма.

Живите същества като декоративни елементи са рядкост, откакто човечеството като цяло е скъсало с обожествяването на животните. При малкото, които все още са популярни, символичното значение е изместило респ. като смисъл на съществуване, а изобразеното живо същество има особено силна символична тежест, както в културен, така и в религиозен план. Примери за такива силно овластени животински символи са двуглавият орел, символизиращ амбициозните имперски стремежи, и лъвът, означаващ смелост и доблест.

В този богат контекст избрахме пауна за символ на душата на ODAYA Home и за украшение на първата ни колекция. Паунът е птица, която, подобно на лозовата каруца, е изминала огромни разстояния както като живо същество, така и като украшение, и във всяка култура е била асимилирана в традиционния живот и местното изкуство. В България фигурата на пауна е уникална. Ослепителен внос от Централна и Източна Азия, паунът оттогава насам крачи по дворовете на къщите и църквите в България и вдъхновява местните занаятчии да го превърнат в орнамент, символизиращ любовта и грижата в общността. В ODAYA Home го издигаме още повече, за да въплъти любовта и грижата, които занаятчиите влагат в създаването на нашите текстилни изделия за дома.