Освен библейската история за Адам и Ева и смокиновите листа, малко се знае за това как и защо хората са започнали да покриват телата си. Предполагам, че това е било за защита от природните стихии. И все пак съвременната археология разкрива, че жените са тези, които са започнали да се обличат, и това е била престилка – пола от усукани нишки, окачена на лента на бедрата, която се е носила по време на важни житейски ритуали като брачните ритуали, раждането на деца и войните на племената (жените също са били войници).
Още преди 20 000 години, през неолита, културата на Гарветите, живееща в Централна и Източна Европа, нейното старо сърце, използва дрехите като помощно средство за предаване на послания за принадлежност или цел, като средство за комуникация, а не като практическо решение на неудобствата на тогавашния примитивен живот.
В класическа Гърция сложните техники на тъкане са били в сферата на жените, които са били ограничени в домашното пространство и това е било източник на тяхната икономическа мощ и социален статус. Наемайки прислуга вкъщи, високопоставените жени са били единствените, които са можели да си позволят да отделят време и творческа енергия за пищни текстилни изделия. След като украсявали себе си и домовете си, те продавали излишъците на пазара, готов щедро да харчи за такива предмети.
Завладяващ пример за културната значимост и значението, вплетени в текстилен център, е пеплос, роклята, която атинските жени са тъкали с всеотдайност в служба на своята богиня покровителка. Всяка година, за да се отбележи рожденият ден на богинята Атина, се провеждал фестивал, известен като Panathenaia („Фестивалът на всички атиняни“) щеше да привлече хора от всички краища на страната, за да видят най-новата пеплос.
Текстилът представляваше цветен гоблен с богата орнаментика, изобразяващ епичната битка между боговете и великаните, която Атина и баща ѝ Зевс, цар на боговете, водят до победа. Оцветена в шафраново жълто и морско лилаво, тази рокля е била привилегирована деветмесечна работа на главната жрица и избрани момичета от аристократични атински семейства, живеещи на Акропола. Свещеното шествие за обличане на статуята на Атина, богинята на тъкачеството, освен всичко друго, е било рядка възможност за свободно родените атински жени да напуснат домовете си, но и силен знак за техните умения и статус в обществото, които възхваляваният занаят на тъкачеството им е позволявал да придобият.
Посланията и значенията, втъкани в текстила, както и социалните структури, които са позволили те да се реализират, са недостатъчно изследвана и подценявана територия на женската работа поради начина, по който приемаме тези сигнали на подсъзнателно ниво. Толкова сме свикнали с тях, че не се замисляме колко важни са те. А когато започнем да ги губим, се отваря пропаст в целта.
ODAYA Home се отправя на пътешествие, за да открие истинската стойност на ръчно изработения текстил. Символи, симетрии, фигури, цветове – всички те имат история на произход, която датира от стотици, ако не и от хиляди години. Това е и историята на занаятчиите, посветили живота си на работата върху влакна, тъкани и дантели, в която се заплита завладяваща история за намерения и майсторство. Тази история е жива и днес, скрита в живописните села на Европа, в домовете на занаятчии, които никога не са използвали социалните медии, в колективната памет на семейства, които никога не са имали публичен глас или средство да го запишат. За ODAYA Home е чест да започне да разказва тяхната история в стила, който тя заслужава.
