Великите цивилизации оставят след себе си внушителна архитектура, скулпторите – спиращи дъха статуи, а композиторите – своята музика. Текстилното изкуство обаче загива. И въпреки че тъкачките и бродировачките са живели и работили в една и съща епоха с великите скулптори и композитори, тяхното деликатно изкуство се поддава на времето. Можем само да си представим земните нюанси на цветовете на текстилното изкуство в онези ранни времена, грубата текстура на използваните ръчно изпредени прежди, фините шевици на дантелата, която е украсявала най-скъпите изделия. Текстилът отдавна е изчезнал, занаятът е забравен, а споменът за жените, които са го създали, е избледнял.

В онези древни времена текстилното изкуство се е правело вкъщи и е било женско занимание наред с домакинството и грижите за децата. Ден след ден, шев след шев, текстилът вероятно е бил единственото творческо поле за изява на жените, които са се превърнали в заслужили творци, без да бъдат омаловажавани в сравнение с жените занаятчии от по-съвременните епохи. Фактът, че те никога не са постигнали подобаващо признание, прави загубата на тяхното изкуство още по-сърцераздирателна.

Ан Уест от селска Англия през^XIX в. е един от малкото художници от прединдустриалния свят, чието творчество е запазено. Нейните ярки пачуъркове са изобразявали библейски истории, обикновен живот, екзотични животни или чисто фантастични сцени и са били окачвани на стените в детските градини или неделните училища. Наред с възхитителното си майсторство и внимание към детайла, Ан Уест ни е дарила с едно сърдечно пожелание, фино бродирано във всяка нейна творба: „Помни ме. Не ме забравяйте. За щастие не сме го направили.

Въпреки това Ан Уест е една от малцината, чието творчество е оцеляло през вековете и чийто богат свят на въображението стои ясно и отчетливо пред очите ни (Музеят „Виктория и Албърт“ в Лондон го е увековечил с дигитална визуализация с висока резолюция, достъпна за всички онлайн).

Съвременните текстилни изкуства и умения също не са защитени от изчезване. Въпреки че не можем да направим много за наследството, което вече е загубено, в ODAYA Home сме се заели да открием красотата, скрита в старите сандъци, и да възродим занаята, който се предава от поколение на поколение. Пресъздаваме модели и орнаменти, наситени с мощно символично значение, и насърчаваме квалифицираните занаятчии да им вдъхнат живот със съвременна, първокласна прежда. Създадени у дома, както в миналото, тези текстилни изделия ще пътуват до нови, модерни жилища, до хора, които ще оценят непреходната стойност на текстила като форма на изкуство.